до последния

Актуализирано: 18 август 2026 г. Страницата се обновява ежемесечно през активния сезон.

Второ поредно лято България е във водна криза. Села в бедствено положение, градове на ръба на воден режим, рекордно ниско ниво на Дунав и водопроводна мрежа, която губи повече вода, отколкото доставя. Проблемът вече не е локален и не е временен — той е структурен. Добрата новина: за отделното домакинство, стопанство или бизнес има работещи трайни решения, а по-долу ще видите и кои са те.

Какво е положението към август 2026 г.?

Към средата на август 2026 г. воден режим или ограничения има в стотици населени места. Най-тежко е в Свищовско, където е обявено бедствено положение в няколко села, а самият град Свищов беше спасен от режим с включването на допълнителен кладенец. Дунав е на исторически ниски нива, а хроничните огнища Плевен, Ловеч, Търговище и Омуртаг остават критични.

Още през юни, преди пика на лятото, на воден режим бяха около 15 000 души, като най-тежка беше обстановката в областите Търговище и Велико Търново. През юли и август ситуацията се разшири по поречието на Дунав: в община Свищов беше обявено бедствено положение в село Горна Студена и частично в още три села, а село Ореш е на воден режим от седмици.

Ниското ниво на Дунав — минус 89 см при Русе към 1 август — засегна не само водоснабдяването, но и енергетиката: АЕЦ „Козлодуй“ беше на сантиметри от ограничаване на мощности заради недостиг на охлаждаща вода.

Кои региони са най-засегнати през 2026 г.?

Най-тежко засегнати са Свищовско и Великотърновско (бедствено положение и режим в села), Търговищко (хронични режими), Плевенско и Ловешко (структурна криза от години) и Омуртаг — единственият град на перманентен воден режим още от 70-те години на миналия век. Ограничения има и в десетки по-малки села в цялата страна.

• Свищов и региона — бедствено положение в села, градът на ръба на режим, спасен от допълнителен кладенец. Повече в анализа ни: Свищов и Дунавският бряг — защо пресъхват водоизточниците.
• Плевен и Ловеч — хронична криза: намалял дебит на „Черни Осъм“ и загуби по мрежата, достигащи над 75% в Плевен. Подробно: Плевен и Ловеч — хроничното безводие.
• Търговище и Велико Търново — областите с най-много засегнати жители още от началото на лятото.
• Омуртаг — символ на проблема: перманентен режим повече от 50 години.

Защо България е в безводие — суша ли е виновна, или мрежата?

И двете. Първата причина е поредица от топли и сухи години, които изчерпаха язовири, извори и плитки кладенци. Втората — и по-важната — е остарялата ВиК мрежа: около две трети от тръбите в страната са азбестоциментови с отдавна изтекъл експлоатационен срок, а средните загуби на вода по мрежата са огромни.

Примерът с Плевен е показателен: загубите по мрежата там растат от 65% през 2020 г. до над 75% през 2024 г. Три четвърти от пречистената питейна вода изтича в земята, преди да стигне до чешмите. С други думи — дори когато вода има, тя не достига до хората.

Третият фактор е нарастващото потребление през лятото: поливане, туризъм, селско стопанство. Комбинацията от трите прави летните кризи предвидими — въпросът вече не е „дали“, а „къде“ ще удари режимът.

Какво прави държавата?

След кризата от 2025 г. Министерският съвет създаде Национален борд по водите, който да координира институциите. Обсъждат се мащабна подмяна на водопроводната мрежа и нови връзки между водоснабдителни системи. Реалната подмяна на тръбите обаче се измерва в десетилетия, а кризите идват всяко лято.

Затова все повече домакинства и фирми не чакат, а си осигуряват собствен, независим водоизточник. Данните на МОСВ и басейновите дирекции показват устойчив ръст на регистрираните кладенци и сондажи през последните три години.

Какви са трайните решения за домакинство и бизнес?

Трайното решение е собствен водоизточник плюс буфер: професионално проучен и изграден сондаж, комбиниран с резервоар и хидрофорна система. Така домът или бизнесът получава вода независимо от режима на ВиК. Ключът е проучването — сондаж „на сляпо“ в година на суша е най-скъпата грешка.

Стъпките са три:

• Проучване. Геофизично проучване определя има ли вода под имота, на каква дълбочина и с какъв очакван дебит — преди да се сондира и метър.
• Изграждане. Според терена и дълбочината — мобилна сонда за по-плитки хоризонти или дълбок сондаж. Как протича процесът: вижте тук.
• Буфер и автоматика. Резервоар + хидрофор изглаждат пиковете и пазят при аварии. Пълното решение: буферна система срещу режим.

Ако сте във воден режим в момента, започнете от практичния ни наръчник: Воден режим — какво да правите днес. Ако обмисляте сондаж спешно: Сондаж при безводие — срокове и стъпки.

Законно ли е да си направя сондаж или кладенец?

Да — при спазване на Закона за водите. Гражданите имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от кладенец в собствения имот, като съоръжението подлежи на регистрация в басейнова дирекция. За стопански цели се изисква разрешително за водовземане.

Подробностите сме разписали отделно: разрешителни за нов сондаж през 2026 г., регистрация на кладенец — какво трябва да знаете, както и услугата ни по узаконяване на водоизточници.