Накратко: безнапорният хоризонт има свободна водна повърхност — нивото в сондажа съвпада с нивото в пласта. Напорният е затворен между два водоупора и водата в него е под налягане: при пробиване тя се качва над пласта, понякога до повърхността. Разликата определя дълбочината на монтаж на помпата, устойчивостта при суша и защитеността от замърсяване.
Двама съседи пробиват на еднаква дълбочина. При единия водата стои на трийсет метра; при другия се качва до седем. Не е грешка в измерването и не е късмет — те са попаднали в различни по тип хоризонти. Това е една от най-практичните разлики в хидрогеологията и повечето собственици я срещат, без да знаят името ѝ.
Безнапорен хоризонт: свободна водна повърхност
Плитките хоризонти обикновено са безнапорни. Отгоре няма водоупор — има ненаситена зона, през която валежите се процеждат надолу. Водата има свободна повърхност, върху която действа атмосферното налягане.
Следствията са преки:
- Нивото в сондажа съвпада с нивото в пласта — това, което измервате, е реалното състояние.
- Нивото се движи сезонно, следвайки валежите, с закъснение от седмици.
- Замърсяване от повърхността достига хоризонта сравнително бързо.
- При две сухи години подред нивото пада съществено.
Това е слоят, който народно наричаме „подпочвена вода“ — разграничението е разгледано в подпочвена или подземна вода.
Напорен хоризонт: вода под налягане
Когато водоносният пласт е затворен между два водоупора, водата в него е под налягане от тежестта на водния стълб в областта на подхранване, която често е на десетки километри и на по-голяма височина. При пробиване на покривния водоупор водата се качва в тръбата — понякога до няколко метра под повърхността, понякога до нея.
Пиезометрично ниво — височината, до която се качва водата от напорен хоризонт. То стои над покрива на самия пласт и е различно от дълбочината на пробиване.
Ако пиезометричното ниво е над земната повърхност, сондажът е артезиански — водата излиза сама, без помпа. Това е рядко у нас, но се среща в определени структури.
Практическите последици
| Показател | Безнапорен | Напорен |
|---|---|---|
| Ниво в сондажа | Равно на нивото в пласта | Над покрива на пласта |
| Сезонни колебания | Изразени | Слаби |
| Реакция на суша | Седмици до месеци | Години |
| Защита от замърсяване | Слаба | Добра, заради водоупора |
| Дълбочина на помпата | Близо до дъното | Според динамичното ниво, не според дъното |
| Типична среда | Плитък алувий, зона на изветряне | Неогенски котловини, дълбок карст под покривка |
Защо помпата се монтира различно
При напорен сондаж дълбочината на пробиване може да е сто метра, а водата да стои на петнайсет. Помпата не се спуска на сто — тя се позиционира под динамичното ниво при работа, с достатъчен запас. Спускането ѝ прекалено дълбоко без нужда я излага на утайки и затруднява обслужването.
Точно затова протоколът от теста за дебит съдържа и статичното, и динамичното ниво. Как се четат тези стойности е обяснено в дебит на сондаж, а изборът и монтажът на оборудването — в хидрофор за сондаж.
Как се разпознава при пробиване
Признакът е недвусмислен: след пресичане на водоупора нивото в сондажа се покачва над мястото, където е срещната водата. Сондьорът го вижда веднага. Ако нивото остане там, където е срещнато — хоризонтът е безнапорен.
Предварително това се преценява по геофизичното проучване: наличието на изразен водоупор над наситен пласт е силна индикация за напорен хоризонт. Разпознаването на средите по типове е разгледано в типовете водоносни хоризонти в България.
Защо напорният хоризонт е по-добрата цел
При планиране на сондаж, който трябва да работи и в сухо лято, напорният хоризонт е предпочитан по три причини: стабилно ниво, по-добро качество заради изолацията от повърхността и по-малка конкуренция с плитките кладенци наоколо.
Цената е в метрите — той е по-дълбоко и изисква по-сериозна обсадка с тампон над продуктивния участък. Защо тази конструкция е задължителна, е обяснено в обсадни тръби и филтърна колона. Ако тампонът липсва, плитката вода се смесва с дълбоката и предимството изчезва.
Внимание при няколко хоризонта
В многоетажни структури като Софийското поле или Санданската котловина под един имот може да има три и повече наложени хоризонта с различни нива. Сондаж, който ги свързва без изолация, изравнява наляганията им — и по-слабият започва да пълни по-силния или обратното.
Затова при такива терени изборът на целеви хоризонт се прави съзнателно, а останалите се изолират. Регионалният случай е разгледан в подземните води в София и областта. Как това се отразява на съседните съоръжения — в съседският сондаж влияе ли на моя.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между напорни и безнапорни води?
Безнапорният хоризонт има свободна водна повърхност и нивото в сондажа съвпада с нивото в пласта. Напорният е затворен между два водоупора и водата в него е под налягане — при пробиване тя се качва над пласта.
Какво е артезиански сондаж?
Сондаж в напорен хоризонт, чието пиезометрично ниво е над земната повърхност — водата излиза сама, без помпа. У нас се среща рядко, само в определени геоложки структури.
Какво е пиезометрично ниво?
Височината, до която се качва водата от напорен хоризонт след пробиване на покривния водоупор. То стои над покрива на пласта и е различно от дълбочината на самото пробиване.
На каква дълбочина се монтира помпата в напорен сондаж?
Под динамичното ниво при работа, с достатъчен запас — не на дъното на сондажа. При напорен хоризонт водата може да стои на петнайсет метра, макар сондажът да е сто метра дълбок.
Кой хоризонт е по-добър за сондаж?
Напорният, когато е достижим: нивото му е стабилно, качеството по-добро заради изолацията от повърхността и конкуренцията с плитките кладенци е по-малка. Цената е в допълнителните метри и в по-сериозната обсадка.
Проучването показва има ли напорен хоризонт под имота — преди да се реши дълбочината.




















